Работата – функционални, исторически, социални и психологически измерения
Водещата тема е думата „ Работа “. Става дума за обстоятелството, че човек прекарва в работа от една трета до две трети от живота си, най-малко откогато върви на два крайници. Целта на тези му усърдия е, несъмнено, основно да изхрани себе си и домочадието, а резултатът – цялата ни цивилизационна конструкция.
Само преди стотина години и недостатък земеделската работа на междинния българин, за да постави самун на трапезата и да не студува, е продължавала към 12-16 часа в денонощието, за дамите малко повече.
По принцип за работата се приказва малко, а животът ни минава в нейното поле. В диалог с известния български фотограф Иво Хаджимишев става дума за спецификите на специалността му, само че и за огромни майстори на фотографското изкуство от предишното.
С анестезиолога и писателя професор Венко Александров тематиката е както селският труд, отличаващ се с непомерни, „ кървави “ старания единствено преди стотина години, по този начин и загубата на връзка със земята и достоверните ѝ артикули, изключително като качество на храните.
Доц. Йордан Ефтимов споделя за литературните аспекти на работата, приказва за редакторския труд и днешните му проблеми в някои медии и организации.
Професор Ивайло Дичев прави резюме на смяната на отношението към труда през вековете, и прецизира по кое време той е станал обществената полезност, която познаваме през днешния ден. Също по този начин взема отношение по несъгласието, че работим за да имаме повече свободно време за себе си, а не всеки път знаем по какъв начин да употребим това време.
Известният плевенски пчелар Илия Павлов пък споделя за трудовото старание на пчелите, само че и за българските пчелари през днешния ден, за несгодите, които срещат по отношение на недобре следеното потребление на разнообразни химикали при обработка на почвата и всеобщото измиране на цели пчелни фамилии заради това.
„ Работата ни избавя от три огромни несгоди – скуката, порока и немотията “ – разясняват гостите и този фамозен афоризъм на Волтер.
Чуйте предаването от звуковия файл.
Снимка – ХГ " Вл. Димитров - Майстора "
Само преди стотина години и недостатък земеделската работа на междинния българин, за да постави самун на трапезата и да не студува, е продължавала към 12-16 часа в денонощието, за дамите малко повече.
По принцип за работата се приказва малко, а животът ни минава в нейното поле. В диалог с известния български фотограф Иво Хаджимишев става дума за спецификите на специалността му, само че и за огромни майстори на фотографското изкуство от предишното.
С анестезиолога и писателя професор Венко Александров тематиката е както селският труд, отличаващ се с непомерни, „ кървави “ старания единствено преди стотина години, по този начин и загубата на връзка със земята и достоверните ѝ артикули, изключително като качество на храните.
Доц. Йордан Ефтимов споделя за литературните аспекти на работата, приказва за редакторския труд и днешните му проблеми в някои медии и организации.
Професор Ивайло Дичев прави резюме на смяната на отношението към труда през вековете, и прецизира по кое време той е станал обществената полезност, която познаваме през днешния ден. Също по този начин взема отношение по несъгласието, че работим за да имаме повече свободно време за себе си, а не всеки път знаем по какъв начин да употребим това време.
Известният плевенски пчелар Илия Павлов пък споделя за трудовото старание на пчелите, само че и за българските пчелари през днешния ден, за несгодите, които срещат по отношение на недобре следеното потребление на разнообразни химикали при обработка на почвата и всеобщото измиране на цели пчелни фамилии заради това.
„ Работата ни избавя от три огромни несгоди – скуката, порока и немотията “ – разясняват гостите и този фамозен афоризъм на Волтер.
Чуйте предаването от звуковия файл.
Снимка – ХГ " Вл. Димитров - Майстора "
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ